Ода за мъжа
За онзи мъж
който не се бои да ходи гол под дъжд.
Който добре изглежда бяло,
а силата пробягва по смуглото му тяло.
За онзи мъж нехранимайко.
За онзи, който е всезнайко.
Философията за него е любима и жена.
Любовта му няма никаква цена
А ти желаеш го...
И аз...
И тя...
Желаеш в легло от пурпурни цветя
да го приласкаеш...
Приласкаеш, обладаеш...
Мечтаеш тялото ти да скимти,
да се вие бясно под неговите зелени очи...
А вместо това думата му
с удар от камшик свисти.
Сълзи солени смесват се с кръвта.
Не ти,
не аз съм негова жена.
Но как боли...
Сърцето ме боли...
Как искам зеленото в едни очи
с любов за мене да блести.
И този млад Федон
да бъде роб на Купидон.
А той умее да танцува.
Ритъмът във вените му тъй лудува.
Той може поезия да шепне,
по-красиво от вятъра
роза на прозореца да лепне.
Той може лъстиво да говори.
Сърцето на ледена кралица да отвори,
Ти пази се!
И аз...
И тя...
Вече робини сме в любовната игра.
А Федон-Аполон смее се предизвикателно.
Това за неговото его е ласкателство.
Ще страдаш ти.
Може би и аз...
И тя...
Няма да съм слабата жена!
Няма раните на сърцето да покажа!
Няма властта ти над мен да докажа!
Няма да плача...
Обещах си.
Няма да плача...
Просто ще пристъпя пак в здрача.
Ще затръшна вратата на отворената си душа.
И пак ще бъда студена,
недостъпна,
желаната жена.
Ще накажа други вместо теб.
Ще ги накарам да се каят
за сърцето ти от лед.
27.03.2005
Pancharevo
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Мандраджиева Всички права запазени