Feb 28, 2008, 10:24 AM

Ода за мъжа

  Poetry » Love
1.5K 0 0
Да напишем ода и за мъж.
За онзи мъж
който не се бои да ходи гол под дъжд.
Който добре изглежда бяло,
а силата пробягва по смуглото му тяло.
За онзи мъж нехранимайко.
За онзи, който е всезнайко.
Философията за него е любима и жена.
Любовта му няма никаква цена
А ти желаеш го...
И аз...
И тя...
Желаеш в легло от пурпурни цветя
да го приласкаеш...
Приласкаеш, обладаеш...
Мечтаеш тялото ти да скимти,
да се вие бясно под неговите зелени очи...
А вместо това думата му
с удар от камшик свисти.
Сълзи солени смесват се с кръвта.
Не ти,
не аз съм негова жена.
Но как боли...
Сърцето ме боли...
Как искам зеленото в едни очи
с любов за мене да блести.
И този млад Федон
да бъде роб на Купидон.
А той умее да танцува.
Ритъмът във вените му тъй лудува.
Той може поезия да шепне,
по-красиво от вятъра
роза на прозореца да лепне.
Той може лъстиво да говори.
Сърцето на ледена кралица да отвори,
Ти пази се!
И аз...
И тя...
Вече робини сме в любовната игра.
А Федон-Аполон смее се предизвикателно.
Това за неговото его е ласкателство.
Ще страдаш ти.
Може би и аз...
И тя...
Няма да съм слабата жена!
Няма раните на сърцето да покажа!
Няма властта ти над мен да докажа!
Няма да плача...
Обещах си.
Няма да плача...
Просто ще пристъпя пак в здрача.
Ще затръшна вратата на отворената си душа.
И пак ще бъда студена,
недостъпна,
желаната жена.
Ще накажа други вместо теб.
Ще ги накарам да се каят
за сърцето ти от лед.

27.03.2005
Pancharevo

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...