Друго животно като българина няма.
Може да няма, но гордостта му е голяма.
Храним се от парата на чорбата,
и се радваме на звъна на пар`ата.

Винаги ни харесва там където ни няма.
Къщата на съседа ни изглежда по-голяма.
Ситият гладния не може да разбере,
дори да го молят на друг няма да даде.

Бедни хора в бедна държава.
Сенчесто подобие от нея остана.
По дрехите посрещат и по дрехите изпращат,
защото бедните не могат да си плащат.

Нима свободата е да живееш в безпорядък,
и от глад да стенеш до припадък?
Храната прави борбата,
затова всеки се бие за да добие.

Майки, децата си в сирипиталища оставят.
Бащите ни с прехраната не могат да се справят.
Родителите на родителите ни живеят в глад и студ.
Хора изкарващи си цял живот хлябът с труд,
сега ровят в боклука за хартия и бутилки -
мечтано работно място където се печелят МИЛИОН - стотинки.

Деца на улицата в поза на молитва,
протегнали ръка с умоляваща усмивка,
със сълзи в очите ни молят с поглед благ,
просят милостиня за да направят някой бабаит богат.
Толкова ли струват ми кажи, детската болка и детските сълзи.
А казват, че щастието не се купувало с пари !

Ако с труд и постоянство нещо се постигнe,
то някой ще пристигне и всичко ще задигне.
Във вода ходим, а жадни ходим.
Вече не на Господ, а на богатите се молим,
иначе и ние в кофите ще ровим.

Сякаш сме герои от Студио Х.
Убийства, побои и грабежи са идея фикс.
Безмилостни мародери за 5 лева убиват пенсионери.
Сякаш за спорта се правят престъпления.
Над баби и деца се извършват извращения.
После : " Не знам, не чух, не видях"
 - " От мен да е далеч, пък нека има сеч".

Който замине изведнъж се пише патриот,
но предпочита в чужбина да работи като роб.
Работят (трепят) се да берат маслини,
а жените се продават за бели робини.

Никой не иска да живее в старини,
защото вегетираш с зароботваните цял живот пари.
Нямаш за тока, за парното и за водата.
Остава ти само да се гръмнеш във главата.

Вярно няма роза без тръни и любов без свада.
Но при нас от любов до омраза само крачко остава.
Въртят ни на пръста си някакви кретени,
а ние са подчиняваме с души сломени.

Аз на тебе, ти на мене - Вечния пагубен закон.
В битката за власт, всеки е отворил широката си паст.
Всички обещават да живеем по-добре,
но който влезе във властта започва да краде.

Политиците с чужд ум, назаем управляват страната.
Корумпираните винаги излизат сухи от водата.
Разсипници отляво, дясно и направо,
по тяхно усмотрение живеем като в блато.

Имаме две очи, но само една чест.
Та кой за едната чест е готов,
да живее толкова суров, нелеп живот.
По-зле не може да стане, остава да стане по-добре.
Никога не забравяй и наум си повтаряй,
че сутринта от вечерта, ще бъде по-добра.


                                                   (по мотиви от народни поговорки)