Ода за несторения грях
Опърлени пеперудени криле
от кладата на изгорени клони,
и стапят се две по две,
и сълзи от радост се ронят.
Нека бъде триумф на думите,
в люлка, с обич изплетена,
да преминем през трудното...
непреодолимо земно притегляне.
Потапяйки се в зениците на очите,
затаили дъх след последно сливане,
гръд в гръд, плът в плът и... душите,
в една преплетени... Боже, помилвай ни.
Загърнати в мантията звездна,
поглъщаме се с устни жадни
и потъваме в тъмна бездна
с единството на телата хладни.
Розата отронва листи копринени,
ражда се тайнство в нощ теменужена,
нежно премрежваш очи маслинени,
в краката й сваляш последно оръжие...
Утрото с пeрли от роса посипа...
не заспивай дълго и не ме сънувай,
аз да не заспя ще се опитам,
но не обещавам да не те събудя.
Ода за несторен грях и плам в очите,
зеници, от желание разширени,
полет на две души към звездите
ефирно, пеперудено окрилени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
