Одраскана луна
Одраскана луна
когато плача съм,
разсипано
зелено върху миглите -
пастелен тюркоаз,
а мислите...
удавени звезди...
И спомени от прах,
неонова необич
по дланите.
Неясен шепот в пепелта от рози
усилва тишината.
Фалшив акорд от струна
на щурец
са сетивата,
затиснали
велуреното тихо
през голи клони...
Одраскана луна когато съм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
