10.12.2014 г., 7:41

Одумки

615 0 0

Одумки

 

На много хора съм им като трън в очите...

Одумват ме: "Пияница и наркоман!

Не спря по цели дни и нощи да се скита!

Пък да се чудиш как работил е във храм!

Виж как облечен е - като клошар във дрипи!

До него доближиш ли се, вони на пот!

Пропаднал тип, отрепка, диво мръсно хипи!

Опита сам да се лиши и от живот!

Безделник... знае само стихове да пише.

Какво като освен това е и актьор!

Такъв човек направо да го заклеймиш и

табелка да му сложиш с думата "позор"!

От вечен мързел и от леност чак боли го!

Утайката е той на нашто общество.

Какъвто е, от него чак ти се повдига!

Директно да го кажем: плаче за дърво!"

Е, хора, вие само лошото видяхте.

Не знаете ли, имам и добри дела.

С молитвите съм бил като на нощна вахта,

когато хъркали сте в топлите легла.

Със стихове и роли исках да ви храня.

Избрахте вие да нагъвате салам.

Одумвайте ме още!... Няма да се браня.

Обаче казвам ви: обича ви Върбан!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Върбан Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...