Одумки
На много хора съм им като трън в очите...
Одумват ме: "Пияница и наркоман!
Не спря по цели дни и нощи да се скита!
Пък да се чудиш как работил е във храм!
Виж как облечен е - като клошар във дрипи!
До него доближиш ли се, вони на пот!
Пропаднал тип, отрепка, диво мръсно хипи!
Опита сам да се лиши и от живот!
Безделник... знае само стихове да пише.
Какво като освен това е и актьор!
Такъв човек направо да го заклеймиш и
табелка да му сложиш с думата "позор"!
От вечен мързел и от леност чак боли го!
Утайката е той на нашто общество.
Какъвто е, от него чак ти се повдига!
Директно да го кажем: плаче за дърво!"
Е, хора, вие само лошото видяхте.
Не знаете ли, имам и добри дела.
С молитвите съм бил като на нощна вахта,
когато хъркали сте в топлите легла.
Със стихове и роли исках да ви храня.
Избрахте вие да нагъвате салам.
Одумвайте ме още!... Няма да се браня.
Обаче казвам ви: обича ви Върбан!
© Върбан Колев Всички права запазени