Одумки

Одумки

На много хора съм им като трън в очите...

Одумват ме: "Пияница и наркоман!

Не спря по цели дни и нощи да се скита!

Пък да се чудиш как работил е във храм!

Виж как облечен е - като клошар във дрипи!

До него доближиш ли се, вони на пот!

Пропаднал тип, отрепка, диво мръсно хипи!

Опита сам да се лиши и от живот!

Безделник... знае само стихове да пише.

Какво като освен това е и актьор!

Такъв човек направо да го заклеймиш и

табелка да му сложиш с думата "позор"!

От вечен мързел и от леност чак боли го!

Утайката е той на нашто общество.

Какъвто е, от него чак ти се повдига!

Директно да го кажем: плаче за дърво!"

Е, хора, вие само лошото видяхте.

Не знаете ли, имам и добри дела.

С молитвите съм бил като на нощна вахта,

когато хъркали сте в топлите легла.

Със стихове и роли исках да ви храня.

Избрахте вие да нагъвате салам.

Одумвайте ме още!... Няма да се браня.

Обаче казвам ви: обича ви Върбан!