10.12.2011 г., 10:41

Официално вече не сме народ

631 1 4

ОФИЦИАЛНО ВЕЧЕ НЕ СМЕ НАРОД

 

Вече не сме народ, а сме републиканци,

не сме народът на старата ни България –

ние сме пасивни, жалки, бедни балканци,

далеч от стандарта и бита на Швейцария!...

 

“Витошка” кръстиха “Часовникарска” -

швейцарците правят точни будилници,

а ние цъкаме с празна чанта пазарска,

посинели от студ и глад кат' мастилници!...

 

И ако на някои горе това им уйдисва

и продадоха нашето добруване днес –

на предателство мен това намирисва,

на продажни души без капчица чест…

 

Ще има съд за злодейските ви безчинства,

не подхвърляйте за жертва царя си Кира –

ще свалим вашата власт по роднинства,

държавния рекет светът ще стопира!...

 

Ще има демокрация в народна България,

справедливост с обещания ни равен старт,

ще станем Новата Балканска Швейцария

с достойнство и висок жизнен стандарт!...

 

И ако някои там горе от това се вбесяват

и скърцат със зъби, заплашвайки с гнет,

да знаят, че времената това не прощават -

постът държавен завинаги ще им бъде отнет…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Чоно! Мислех, че ти ще ни дадеш на нас - слабите и безпомощни жени - повече кураж и оптимизъм!Но...да не се самозалъгваме!
  • Скъпа Минке, вярно е, че взимам желаното за действителност, но щом това се харесва, може би ще се окаже, че съм добър пророк и ще се сбъдне!
  • Лили харесах!Поздрав!
  • Понякога, Веске, ми се струва, че всеки един момент ще обявят по всички медии края на войните, сегрегацията и дискриминацията, а всички светски и религиозни водачи ще подпишат пакт за мир, свобода, справедливост и хуманизъм, вричайки се в истината на календарните градове! И после пак се разочаровам като слушам новините за убийства, изнасилвания, покушения и увеличение на данъци, цени години за пенсия!...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...