10 dic 2011, 10:41

Официално вече не сме народ

  Poesía » Civil
634 1 4

ОФИЦИАЛНО ВЕЧЕ НЕ СМЕ НАРОД

 

Вече не сме народ, а сме републиканци,

не сме народът на старата ни България –

ние сме пасивни, жалки, бедни балканци,

далеч от стандарта и бита на Швейцария!...

 

“Витошка” кръстиха “Часовникарска” -

швейцарците правят точни будилници,

а ние цъкаме с празна чанта пазарска,

посинели от студ и глад кат' мастилници!...

 

И ако на някои горе това им уйдисва

и продадоха нашето добруване днес –

на предателство мен това намирисва,

на продажни души без капчица чест…

 

Ще има съд за злодейските ви безчинства,

не подхвърляйте за жертва царя си Кира –

ще свалим вашата власт по роднинства,

държавния рекет светът ще стопира!...

 

Ще има демокрация в народна България,

справедливост с обещания ни равен старт,

ще станем Новата Балканска Швейцария

с достойнство и висок жизнен стандарт!...

 

И ако някои там горе от това се вбесяват

и скърцат със зъби, заплашвайки с гнет,

да знаят, че времената това не прощават -

постът държавен завинаги ще им бъде отнет…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, Чоно! Мислех, че ти ще ни дадеш на нас - слабите и безпомощни жени - повече кураж и оптимизъм!Но...да не се самозалъгваме!
  • Скъпа Минке, вярно е, че взимам желаното за действителност, но щом това се харесва, може би ще се окаже, че съм добър пророк и ще се сбъдне!
  • Лили харесах!Поздрав!
  • Понякога, Веске, ми се струва, че всеки един момент ще обявят по всички медии края на войните, сегрегацията и дискриминацията, а всички светски и религиозни водачи ще подпишат пакт за мир, свобода, справедливост и хуманизъм, вричайки се в истината на календарните градове! И после пак се разочаровам като слушам новините за убийства, изнасилвания, покушения и увеличение на данъци, цени години за пенсия!...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...