ОГЛЕДАЛЕН СВЯТ
И аз живея – крехък и невечен –
в един от световете, скрити в нищото...
Когато си отивам, ще е вечер,
ще дреме жар под пепелта в огнището,
луната като опнат лък ще чака
душата ми – стрела – да прати в бездната
– раззината беззъба паст сред мрака,
или бездъна пропаст многозвездна.
И аз ще отлетя в света, където
ще бъде всичко като в огледало –
земята – горе някъде в небето, ...