2.03.2018 г., 12:58

Огледален свят

1.2K 1 3


Огледален свят

 

Празна е балната зала,
скрита в забрава и прах,
в сенките спомени лазят,
помнят величие, крах...
Скъсани, стари завеси,
спрели стрелки в полунощ
и огледало заветно –
зрител на минал живот.

Помни то пълни салони,
вижда в забавен каданс
погледи скрити, поклони,
флиртове, шеметен танц.
Поглед към него щом хвърлиш,
вниква то в твоите очи.
Текват от образи мъртви
сбрани отдавна сълзѝ.

Там, зад блестяща повърхност,
крие се вътрешен свят,
Орис! – навярно възкръсва
всичко в свещен кръговрат.
Празна е балната зала.
Тихо годините спят.
От огледалото бално
хиляди дýши следят…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно е, Жени! Благодаря ти!
  • Много образно, пренесе ме там. Поздрави, Женя!
  • Тук ме въодушеви ритъмът на стиха, който поразително напомня танц от балната зала! И въобще е красив, представителен стих, точно като за бал!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...