Огледален свят
Огледален свят
Празна е балната зала,
скрита в забрава и прах,
в сенките спомени лазят,
помнят величие, крах...
Скъсани, стари завеси,
спрели стрелки в полунощ
и огледало заветно –
зрител на минал живот.
Помни то пълни салони,
вижда в забавен каданс
погледи скрити, поклони,
флиртове, шеметен танц.
Поглед към него щом хвърлиш,
вниква то в твоите очи.
Текват от образи мъртви
сбрани отдавна сълзѝ.
Там, зад блестяща повърхност,
крие се вътрешен свят,
Орис! – навярно възкръсва
всичко в свещен кръговрат.
Празна е балната зала.
Тихо годините спят.
От огледалото бално
хиляди дýши следят…
© Евгения Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Невероятно е, Жени! Благодаря ти!
-
Много образно, пренесе ме там. Поздрави, Женя!
-
Тук ме въодушеви ритъмът на стиха, който поразително напомня танц от балната зала! И въобще е красив, представителен стих, точно като за бал!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
