Огледало
Нали си спомняш - днес поиска нещо -
да се видиш през очите мои.
И ето, че сърцето ми горещо
от погледа ми твое огледало стори.
Не бързай да се радваш - идвам във съня ти,
това съм аз - твойто огледало,
с нежен лъч помилвам пак лика ти
и с устни галя крехкото ти тяло.
Смело гледай в мене сега -
виждаш себе си, нали?
Сред облаците блеснала луна
и слънчев лъч във бурята си ти.
В океана бурен - островна скала,
сред студена пепел - жар гореща,
искра надежда в нощната мъгла
и капка дъжд в пустинята зловеща!
Но блато дълбоко за мене си също,
затънал до шия съм в него сега
и с поглед омаен говориш ми нещо,
не мога за помощ да викам така.
Защото е сладко в теб да умирам,
вместо в горчивия свят да живея,
в тресавището жадно аз да потъвам -
до теб - разцъфналата дива орхидея!
Гледай хубаво и запомни,
защото аз съм твойто огледало,
погледни ме пак и заплачи,
че веч не галя крехкото ти тяло.
Че този сън е вик за сбогом,
сърцето горещо се пука от мъка,
за помощ в съня ти те викам,
защото не искам, но идва идва разлъка!
17 срещу 18 март 1995
1.30ч. след полунощ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Колев Всички права запазени
