Огледало
В рамка дървена и много красива
огледалото мое виси на стена.
Уж суетна не съм, а не мога да скрия
поглед сънен от него, че не отплепям сега.
Щракам на компа куп щуротии.
Калпазанка до мен потрепва в съня
и римата важна щом не спори ми
огледалото чувам: “Заспивай! Допиши сутринта!“
С отражението свое опитвам да споря:
“Музата – казвам – дошла е сега!“
А то глупости казва, че отново дърдоря,
гениални идеи ще дойдат дори през деня.
Сутрин с надежда в него се вглеждам,
кремче си слагам, прибирам в плитка коса.
Въпрос след въпрос безпощадно изреждам:
“Как съм? Красива ли съм днес за света?“
Тъй огледалото всекидневно ме трае,
кисела сутрин, вечер- добра.
А игрички понякога с мен си играе,
сменя ли го с друго, няма по-грозна на планета Земя.
Често почиствам го, защото си зная
огледалото свети ли, даже аз ще блестя.
Две паралелни реалности свързва в безкрая
Едната не пазя ли и другата рухва там- в пропастта.
Туй огледало вълшебно е, недей да се смееш!
То отдавна предсказа моята тежка съдба.
“Като вълчица ранена в своята зима ще виеш,
Принца няма да дойде, отнесе го участ най-зла!“
Затова днес самичка скитосвам.
С отражение и куче си бъбря в нощта.
Душа върху листите бели прахосвам,
с надежда за утре – добро да има в света!
11.11.2022 Ким Джаксън
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Христова Всички права запазени
