Колко болка,
колко самота са събрали измъчените лица...
Бавно умира нечие сърце,
бързо почернява нечие лице.
Кал, кръв, сълзи - земята напояват,
лицето в огледалото олицетворяват.
Счупено огледало на стената виси,
а в него се взират две дяволски очи.
Студени, красиви - като дълбоко море,
лицемерни, пресметливи - очите на ангел с демонско сърце.