Aug 18, 2009, 8:56 PM

Огледало 

  Poetry
632 0 0

Колко болка, 

колко самота са събрали измъчените лица...

Бавно умира нечие сърце,

бързо почернява нечие лице.

 

Кал, кръв, сълзи - земята напояват,

лицето в огледалото олицетворяват.

 

Счупено огледало на стената виси,

а в него се взират две дяволски очи.

Студени, красиви - като дълбоко море,

лицемерни, пресметливи - очите на ангел с демонско сърце.

© Бояна Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??