Огледало

18 ago 2009, 20:56

Poesía

633 0 0

Колко болка,

колко самота са събрали измъчените лица...

Бавно умира нечие сърце,

бързо почернява нечие лице.

Кал, кръв, сълзи - земята напояват,

лицето в огледалото олицетворяват.

Счупено огледало на стената виси,

а в него се взират две дяволски очи.

Студени, красиви - като дълбоко море,

лицемерни, пресметливи - очите на ангел с демонско сърце.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.