Огледало в мрака
Взирам се в себе си.
В своя суетен живот.
Равни по сила срещу ми
са кралят и шутът;
тук спряло е времето
своя стремителен ход.
Обричам еони на гибел.
Бездънни вселени творя.
В ръцете ми питомно
стихват и камък, и глина;
понякога грешния свят
безсилен оставям в руини.
В сърцето любов не тая,
що е ненавист - не зная.
Аз мога с хиляда лица
да пребъда пак Никой.
Избрах да съм себе си.
Така и ще бъде до края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
