Взирам се в себе си.
В своя суетен живот.
Равни по сила срещу ми
са кралят и шутът;
тук спряло е времето
своя стремителен ход.
Обричам еони на гибел.
Бездънни вселени творя.
В ръцете ми питомно
стихват и камък, и глина;
понякога грешния свят
безсилен оставям в руини.
В сърцето любов не тая,
що е ненавист - не зная.
Аз мога с хиляда лица
да пребъда пак Никой.
Избрах да съм себе си.
Така и ще бъде до края.
© Александър All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
