3.01.2009 г., 13:12

Огледалото

Поезия

802 0 12

Сънувах ли?!
Нима!
Стоях със часове
пред огледало.
За да видя себе си.
Но не успях.
Пред мен се сменяха
във разкривени пози
различни образни
метаморфози...
Дете - на повече от три...
а после
някаква старица.
Наведе се над него,
но... уви.
В единия му ъгъл
някакъв младеж
се смееше на нещо
маловажно...
Кънтеше неговият смях
като в тунел.
А зад гърба му
вещо циганка една
гадаеше по някакви си знаци.
Познах се във една
жена. Лицето й така
и не видях открито.
Тя беше като във мъгла,
душата й единствена
безцелно скиташе,
затворена във рамките на
огледалото...
Попитах: Аз ли съм това?
Тогава някой ме изгледа
злобно и каза ми:
Не си играй със огъня!
Картините се сменяха
една след друга.
Опитах да заспя.
Но неуспешно.
Някой ме докопа
като в клещи...
Заплаках.
Не мога повече така!
Със сетни сили
замахнах със ръка,
за да строша
размазаното огледало.
Искам ново...
За да видя себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariniki (Магдалена Костадинова)

потръпнах и аз...много хубаво...с обич, Нели.

2009-01-04T16:24:19+02:00
враната (Маргарита Василева)

Ох...настръхнах...!
НЕЛ!

2009-01-04T09:08:44+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Понякога не можем да се намерим, Нели...

2009-01-04T01:45:57+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Великолепно е,Нелка!Весела и щастлива Нова година!

2009-01-03T19:26:30+02:00
Nella_gold (Нели )

Благодаря Ви, че сте оставили следа отново под мой стих!

2009-01-03T19:18:36+02:00