Огледалото
Нима!
Стоях със часове
пред огледало.
За да видя себе си.
Но не успях.
Пред мен се сменяха
във разкривени пози
различни образни
метаморфози...
Дете - на повече от три...
а после
някаква старица.
Наведе се над него,
но... уви.
В единия му ъгъл
някакъв младеж
се смееше на нещо
маловажно...
Кънтеше неговият смях
като в тунел.
А зад гърба му
вещо циганка една
гадаеше по някакви си знаци.
Познах се във една
жена. Лицето й така
и не видях открито.
Тя беше като във мъгла,
душата й единствена
безцелно скиташе,
затворена във рамките на
огледалото...
Попитах: Аз ли съм това?
Тогава някой ме изгледа
злобно и каза ми:
Не си играй със огъня!
Картините се сменяха
една след друга.
Опитах да заспя.
Но неуспешно.
Някой ме докопа
като в клещи...
Заплаках.
Не мога повече така!
Със сетни сили
замахнах със ръка,
за да строша
размазаното огледало.
Искам ново...
За да видя себе си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены