3 ene 2009, 13:12

Огледалото

  Poesía
800 0 12
Сънувах ли?!
Нима!
Стоях със часове
пред огледало.
За да видя себе си.
Но не успях.
Пред мен се сменяха
във разкривени пози
различни образни
метаморфози...
Дете - на повече от три...
а после
някаква старица.
Наведе се над него,
но... уви.
В единия му ъгъл
някакъв младеж
се смееше на нещо
маловажно...
Кънтеше неговият смях
като в тунел.
А зад гърба му
вещо циганка една
гадаеше по някакви си знаци.
Познах се във една
жена. Лицето й така
и не видях открито.
Тя беше като във мъгла,
душата й единствена
безцелно скиташе,
затворена във рамките на
огледалото...
Попитах: Аз ли съм това?
Тогава някой ме изгледа
злобно и каза ми:
Не си играй със огъня!
Картините се сменяха
една след друга.
Опитах да заспя.
Но неуспешно.
Някой ме докопа
като в клещи...
Заплаках.
Не мога повече така!
Със сетни сили
замахнах със ръка,
за да строша
размазаното огледало.
Искам ново...
За да видя себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...