Доближих се бавно към теб и те погледнах. Небрежно красива с разпилени коси. Усмивка по детски и смях от сърце. Душата ранима е, но нека не личи. Когато сълзата потича , ти само и се усмихни. Обичта към теб трябва да е има, за да усещаш когато си любима. Очите виждат, а душата знае, как може огледало да омае....
© Михаела Всички права запазени