28.09.2013 г., 20:40

Огнена клетва

620 0 1

Днес си обещах - нов човек ще бъда.

Днес си възложих тежката присъда -

за да потегля, първа крачка ще направя,

вчерешния ден ще се наложи да забравя.

 

Клетва тежка дадох, но денят е дълъг.

Сутрин е още и ще започна с първи залък.

Залък малък, но тежък за преглъщане,

защото вече няма да има билет за връщане.

 

Глава вдигам, с ръка очите засенчвам.

В хоризонта наивно сега се втренчвам.

Без да наблягам на излишни акценти,

копнея за тъй приказните ни моменти. 

 

"Водата и огънят не се съвместяват" -

физиците не спираха да ни го заявяват.

Но мойта огнена душа - крайно непослушна

глуха остана и силно в теб се гушна.

 

Времето забавихме, фактите забравихме.

За всяка милисекунда сляпо се раздавахме.

Всяка твоя капка пресушавах уж на игра,

а ти потуши всяка подадена от мен искра.

 

Искра по искра, капка по капка,

прихванати с хишническа захапка,

погубвахме се, но нас не ни болеше -

беше сладко, но времето си летеше.

 

"Имаме цялото време на света" - каза ти.

Капка остана една и една искра да изгори.

Спрях. Погледнах те в очите. Поклатих глава.

С нашия егоизъм щяхме от нас да лишим света.

 

Да напояваш земята под нас нужен си ти,

а аз да топля плодовете ти - моля те, прости!

Казвам ти "сбогом", преди да бъде късно,

върви и забрави мен и съзнанието мръсно.

 

Слънцето залязва, денят вече се секва.

Време е печат да ударя на моята клетва.

На мен ми стига да знам, че си добре - 

че днес си голям, колкото цяло море.

 

Печатът е ударен. Поемам по дългия път.

С нов мироглед очаквам всеки райски кът. 

Моите искри започват и те да се разрастват -

започват да се пръскат и всекиго да бедстват.

 

За жалост, утре нова сутрин ме чака -

спомени нови, с по-коварна атака.

Може и голяма като слънцето да стана,

но барут да разпали сърцето ми - така и не остана.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Рускина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смело напред,
    в ръката с букет,
    тук погледни,
    там се поспри
    нейде за всехи,
    има утехи ...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...