27.09.2013 г., 16:02

Огнена нежност

830 0 0

С ръце от огън галиш ледовете...
ръцете ти
по моите скули -
като полите
на феникс по скали
със приливна целувка идваш,
в която моят дъх е отлив,
в прегръдката ми се прибираш,
дори когато вън се стопли
И в моментите, когато си сама,
искам да знаеш, че това не е така
и същите, в които аз съм сам,
всъщност себе си пак мога да ти дам...!
С ръце от огън галиш ледовете,
за да изчезнат
във очите твои
двете
като облаци
и пак от тях да завали
любов
и в хората
да спусне корени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маломир Стръков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...