Sep 27, 2013, 4:02 PM

Огнена нежност

  Poetry » Love
832 0 0

С ръце от огън галиш ледовете...
ръцете ти
по моите скули -
като полите
на феникс по скали
със приливна целувка идваш,
в която моят дъх е отлив,
в прегръдката ми се прибираш,
дори когато вън се стопли
И в моментите, когато си сама,
искам да знаеш, че това не е така
и същите, в които аз съм сам,
всъщност себе си пак мога да ти дам...!
С ръце от огън галиш ледовете,
за да изчезнат
във очите твои
двете
като облаци
и пак от тях да завали
любов
и в хората
да спусне корени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...