4.04.2017 г., 11:22

Огнени очи

577 2 7

Нощта отхапва късче от Деня

и праща ги в съня ми,

очи изгарят ми плътта,

утринта гаси ги.

Ровя с мисли във Душата,

търся белезите, пареща следа,

няма ги, сърце боли и стяга,

нали го чакат огнени очи в нощта.

 

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за оценката.Винаги я ценя!
  • Браво Гавраил много хубаво.Кратко, точно и ясно изразена емоция,.харесах!!!!!
  • Еси,Ивелина,Христо,Руми,приятели,радвам се че бяхте с мен в онова съкровение което наричаме Душа.
    Желая ви радост в предстоящите празници!
  • Винаги търсим нещо в своя живот, особено това, което е дълбоко в Душата! Искаме да узнаем всяка тайна, да се докоснем до неизвестното! Гавраил, удивлявам се на умението ти да изразяваш своите чувства по един различен, нетрадиционен начин, далеч от клишета и рамки и същевременно да предизвикваш размисли в своите читатели! Поздрав!
  • Много добро ..търсиш нишаните на добротата и любовта приятелю.. трудна работа е но Ти го знаеш отлично

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...