Огнище
О Г Н И Щ Е
Аз изстинах.
Въглен не остана.
Обичта ми -
пепел разпиляна.
Вятър в мене
черни мисли гони.
Черни мисли -
тръни ветрогони.
Не посрещнах
в утринта зорница.
Дъжд удави
светулки-зеници.
В пепелта си
скрих перо от птица,
да ме сгрява
с дъх на гълъбица.
Пак над мене
облак-черна врана.
Пак се крия
и със стих те храня.
И щурчето
от дома избяга.
Крясъците
с песен не прилягат.
Душо моя!
Въглен не остана.
От огнище -
пепел разпиляна.
Сянката си скрий,
да не я видят.
Пожалей ме,
да не ни зазидат!
Аз изстинах.
Въглен не остана.
Обичта ми -
пепел разпиляна.
Вятър в мене
черни мисли гони.
Черни мисли -
тръни ветрогони.
Не посрещнах
в утринта зорница.
Дъжд удави
светулки-зеници.
В пепелта си
скрих перо от птица,
да ме сгрява
с дъх на гълъбица.
Пак над мене
облак-черна врана.
Пак се крия
и със стих те храня.
И щурчето
от дома избяга.
Крясъците
с песен не прилягат.
Душо моя!
Въглен не остана.
От огнище -
пепел разпиляна.
Сянката си скрий,
да не я видят.
Пожалей ме,
да не ни зазидат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Цандева Всички права запазени
