Feb 5, 2009, 9:17 AM

Огнище

Poetry

813 0 4

                О Г Н И Щ Е

Аз изстинах.
                     Въглен не остана.
Обичта ми -
                           пепел разпиляна.
Вятър в мене
                        черни мисли гони.
Черни мисли -
                                тръни ветрогони.
Не посрещнах
                                в утринта зорница.
Дъжд удави
                           светулки-зеници.
В пепелта си
                             скрих перо от птица,
да ме сгрява
                          с дъх на гълъбица.
Пак над мене
                        облак-черна врана.
Пак се крия
   и със стих те храня.
И щурчето
                        от дома избяга.
Крясъците
                        с песен не прилягат.
Душо моя!
                       Въглен не остана.
От огнище -
                            пепел разпиляна.
Сянката си скрий,
                                        да не я видят.
Пожалей ме,
                          да не ни зазидат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bardluna (Геновева Цандева)

Видях, че са те зазидали в"Уикенд"! Браво!

2009-02-07T23:14:50+02:00
korsar (Мимо Николов)

МЕНМЕ ЗАЗИДАХА ТИ ОСТАНА

2009-02-06T14:41:41+02:00
bardluna (Геновева Цандева)

Това е една моя, много тъжна авторска песен, която съм нарекла"Душо моя" и при изпълнението повтарям това обръщение на всеки ред.Имам невероятен спомен с нея, когато преди години откривах бардфеста в Благоевград, но това са подробности... Благодаря ти, че надникна.

2009-02-05T09:38:43+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Песенно и дълбоко! Браво, Геновева!

2009-02-05T09:19:45+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0