5 февр. 2009 г., 09:17

Огнище

Поэзия

810 0 4

                О Г Н И Щ Е

Аз изстинах.
                     Въглен не остана.
Обичта ми -
                           пепел разпиляна.
Вятър в мене
                        черни мисли гони.
Черни мисли -
                                тръни ветрогони.
Не посрещнах
                                в утринта зорница.
Дъжд удави
                           светулки-зеници.
В пепелта си
                             скрих перо от птица,
да ме сгрява
                          с дъх на гълъбица.
Пак над мене
                        облак-черна врана.
Пак се крия
   и със стих те храня.
И щурчето
                        от дома избяга.
Крясъците
                        с песен не прилягат.
Душо моя!
                       Въглен не остана.
От огнище -
                            пепел разпиляна.
Сянката си скрий,
                                        да не я видят.
Пожалей ме,
                          да не ни зазидат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bardluna (Геновева Цандева)

Видях, че са те зазидали в"Уикенд"! Браво!

2009-02-07T23:14:50+02:00
korsar (Мимо Николов)

МЕНМЕ ЗАЗИДАХА ТИ ОСТАНА

2009-02-06T14:41:41+02:00
bardluna (Геновева Цандева)

Това е една моя, много тъжна авторска песен, която съм нарекла"Душо моя" и при изпълнението повтарям това обръщение на всеки ред.Имам невероятен спомен с нея, когато преди години откривах бардфеста в Благоевград, но това са подробности... Благодаря ти, че надникна.

2009-02-05T09:38:43+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Песенно и дълбоко! Браво, Геновева!

2009-02-05T09:19:45+02:00