14.11.2012 г., 12:14

Огнище

1.2K 0 5

                                               ОГНИЩЕ

 

           Нощта спуска черен воал,

           спазъм стяга душата,

           птица с крясък прелита,

           болката гнездо си свива!

 

           Студът път си проправя,

           очите, приковани в мрака,

           търсят ръката нежна,

           буца в гърлото засяда!

 

           Сълзите напират отвътре,

           поглед отправям нагоре,

           безпомощни и безсилни,

           в БОГ търсим надежда!

           Бавно и мъчително

           гасне огнището!

 

            Бонка Василева

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бонка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...