14 nov 2012, 12:14

Огнище

  Poesía
1.2K 0 5

                                               ОГНИЩЕ

 

           Нощта спуска черен воал,

           спазъм стяга душата,

           птица с крясък прелита,

           болката гнездо си свива!

 

           Студът път си проправя,

           очите, приковани в мрака,

           търсят ръката нежна,

           буца в гърлото засяда!

 

           Сълзите напират отвътре,

           поглед отправям нагоре,

           безпомощни и безсилни,

           в БОГ търсим надежда!

           Бавно и мъчително

           гасне огнището!

 

            Бонка Василева

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бонка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...