ОГНИЩЕ
Нощта спуска черен воал,
спазъм стяга душата,
птица с крясък прелита,
болката гнездо си свива!
Студът път си проправя,
очите, приковани в мрака,
търсят ръката нежна,
буца в гърлото засяда!
Сълзите напират отвътре,
поглед отправям нагоре,
безпомощни и безсилни,
в БОГ търсим надежда!
Бавно и мъчително
гасне огнището!
Бонка Василева
© Бонка Василева Todos los derechos reservados