Nov 14, 2012, 12:14 PM

Огнище

  Poetry
1.2K 0 5

                                               ОГНИЩЕ

 

           Нощта спуска черен воал,

           спазъм стяга душата,

           птица с крясък прелита,

           болката гнездо си свива!

 

           Студът път си проправя,

           очите, приковани в мрака,

           търсят ръката нежна,

           буца в гърлото засяда!

 

           Сълзите напират отвътре,

           поглед отправям нагоре,

           безпомощни и безсилни,

           в БОГ търсим надежда!

           Бавно и мъчително

           гасне огнището!

 

            Бонка Василева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бонка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...