Nov 14, 2012, 12:14 PM

Огнище

  Poetry
1.2K 0 5

                                               ОГНИЩЕ

 

           Нощта спуска черен воал,

           спазъм стяга душата,

           птица с крясък прелита,

           болката гнездо си свива!

 

           Студът път си проправя,

           очите, приковани в мрака,

           търсят ръката нежна,

           буца в гърлото засяда!

 

           Сълзите напират отвътре,

           поглед отправям нагоре,

           безпомощни и безсилни,

           в БОГ търсим надежда!

           Бавно и мъчително

           гасне огнището!

 

            Бонка Василева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бонка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...