Огнище
586
0
0
ОГНИЩЕ
Сред къщи-палати е малката къща,
в която мил спомен несетно ме връща.
Пристъпвам с походка и тиха, и плаха
към хората скъпи, към родната стряха.
Но дебне ме страшната, тъжна измама -
там скъпите хора, ах, вече ги няма.
В безлюдните стаи - студено огнище,
на спомени скъпи - едно пепелище.
На куката черна виси си котлето,
припомня ми мястото свидно, където
над огъня весел прелитат искрите,
където се раждат красиви мечтите.
Хвърчат си искрите, светлее жарава,
животът е силен - напред продължава.
Кълбото житейско се бързо развива,
остава мечтата - все още красива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
