ОГНИЩЕ

Сред къщи-палати е малката къща,

в която мил спомен несетно ме връща.

Пристъпвам с походка и тиха, и плаха

към хората скъпи, към родната стряха.

Но дебне ме страшната, тъжна измама -

там скъпите хора, ах, вече ги няма.

В безлюдните стаи - студено огнище,

на спомени скъпи - едно пепелище.

На куката черна виси си котлето,

припомня ми мястото свидно, където

над огъня весел прелитат искрите,

където се раждат красиви мечтите.

Хвърчат си искрите, светлее жарава,

животът е силен - напред продължава.

Кълбото житейско се бързо развива,

остава мечтата - все още красива!