11 ene 2011, 20:46

Огнище

  Poesía
587 0 0

ОГНИЩЕ

 

Сред къщи-палати е малката къща,

в която мил спомен несетно ме връща.

Пристъпвам с походка и тиха, и плаха

към хората скъпи, към родната стряха.

 

Но дебне ме страшната, тъжна измама -

там скъпите хора, ах, вече ги няма.

В безлюдните стаи - студено огнище,

на спомени скъпи - едно пепелище.

 

На куката черна виси си котлето,

припомня ми мястото свидно, където

над огъня весел прелитат искрите,

където се раждат красиви мечтите.

 

Хвърчат си искрите, светлее жарава,

животът е силен - напред продължава.

Кълбото житейско се бързо развива,

остава мечтата - все още красива!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...