22.11.2020 г., 5:10  

Огопого*

725 5 14

Поради липсата на раздел „Авджилъ́к“, го слагам в раздел „Хумористична“ поезия.

 

Както кротко си седях,

та́мо на гюмето,

тлъста патка аз видях –

ша́тнах я с чифтето.

 

Пух се разхвърча в снега...

не перо, а шпага!

Драсках, писах и сега

тих е „Оканаган“.

 

С нов патрон и стара цев,

дебна Огопо́го!

Ти недей така рева,

патки има много!

______________________________________________________

* В канадския фолклор Огопого е митично чудовище, обитаващо езерото Оканаган“ в Британска Колумбия.

 

https://www.history.com/embed/21134699

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбира се, че ме усмихна.
    Аз не съм ловджия. Не правя разлика между "патки" и "патици".
  • Знам, знам, Марко. С това "наши-ваши..." - исках да те усмихна, но явно не съм успяла... някои не си заслужават авджилъка; ти говориш за "патки", аз за "патици", разбрахме се
  • Те, нашите патки са и ваши. Не забравяй, че живея в Онтарио.
  • Марко, миграционните процеси към днешна дата са неконтролируеми и вероятно нашите патици са дошли при вашите патици ха-ха ... и аз ви благодаря,че прочетохте!
  • В Канада - патка, до патката , мила моя майно льо.
    Няма патки само там, където ти е разрешено да ги обстрелваш.
    Усмихна ме ! Благодаря!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...