11.03.2011 г., 15:45

Огън

637 0 0

Огън, страст и мизерия се борят в моята душа.

Сломена тя остава от нейната съдба.

Нима животът е  страдание на бедните души?

Нима няма щастие за страдащите съдби?

 

Огънят бушува непрестанно и се превръща в гняв.

Неусетно изпепеляващ и малкото доброта,

тогава не остава нищо друго, освен гневът,

превръщащ се в злоба, корист, но не и в доброта.

 

Страстта на човека е присъща, за да създаде род,

жалкото е, че трудно се превръща в любов.

Страстта като огън може да изпепели всеки род,

силата  твърде често е по-силна от любов.

 

Бедността кара всеки земен да тъне в мизерия,

разяждаща и изгаряща неговите мисли и плът.

Мизерниците завинаги си остават в мизерия,

готови да продават винаги своята плът.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...