Огън, страст и мизерия се борят в моята душа.

Сломена тя остава от нейната съдба.

Нима животът е  страдание на бедните души?

Нима няма щастие за страдащите съдби?

Огънят бушува непрестанно и се превръща в гняв.

Неусетно изпепеляващ и малкото доброта,

тогава не остава нищо друго, освен гневът,

превръщащ се в злоба, корист, но не и в доброта.

Страстта на човека е присъща, за да създаде род,

жалкото е, че трудно се превръща в любов.

Страстта като огън може да изпепели всеки род,

силата  твърде често е по-силна от любов.

Бедността кара всеки земен да тъне в мизерия,

разяждаща и изгаряща неговите мисли и плът.

Мизерниците завинаги си остават в мизерия,

готови да продават винаги своята плът.