16.03.2015 г., 12:49

Огън

755 0 0

 

Погледа си не мога от теб да отскубна,

в червен ярък плам и аз ще се превърна.

Ще обгръщам бавно всичко около мен

ще се освобождавам плавно от адский плен.

В пепел мислите ми ще догарят,

в чер пушек  думите ми ще се давят.

В ярко червено всичко ще се озари,

а после в тих мрак бавно ще заспи.

И след  цялото това горене

за туй нищожно и никакво си време,

единствена утеха ми остава,

че всичко изпепелила съм докрая.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Чобанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...