16.03.2015 г., 12:49

Огън

754 0 0

 

Погледа си не мога от теб да отскубна,

в червен ярък плам и аз ще се превърна.

Ще обгръщам бавно всичко около мен

ще се освобождавам плавно от адский плен.

В пепел мислите ми ще догарят,

в чер пушек  думите ми ще се давят.

В ярко червено всичко ще се озари,

а после в тих мрак бавно ще заспи.

И след  цялото това горене

за туй нищожно и никакво си време,

единствена утеха ми остава,

че всичко изпепелила съм докрая.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Чобанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...