Mar 16, 2015, 12:49 PM

Огън

  Poetry » Other
761 0 0

 

Погледа си не мога от теб да отскубна,

в червен ярък плам и аз ще се превърна.

Ще обгръщам бавно всичко около мен

ще се освобождавам плавно от адский плен.

В пепел мислите ми ще догарят,

в чер пушек  думите ми ще се давят.

В ярко червено всичко ще се озари,

а после в тих мрак бавно ще заспи.

И след  цялото това горене

за туй нищожно и никакво си време,

единствена утеха ми остава,

че всичко изпепелила съм докрая.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Чобанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...