Огън

25.11.2022 г., 16:54 ч.

Поезия

351 0 0

Огънят гори отдолу,

там са първите искри,

така е и при хората,

но по-жестоко,

огънят в сърцето започва да гори.

Ти си моят пламък,

моят скъпоценен камък.

Само ако знаеше, че ме спаси

от всичките беди.

Ще те пазя като кестен,

в детски ръце,

няма да те пускам,

като плюшено мече.

Щастие в дните ми внесе,

като дъжд пороен

в живота ми влезе.

Огънят е запален и гори,

реалност стават моите мечти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.