Nov 25, 2022, 4:54 PM

Огън

  Poetry
617 0 0

Огънят гори отдолу,

там са първите искри,

така е и при хората,

но по-жестоко,

огънят в сърцето започва да гори.

Ти си моят пламък,

моят скъпоценен камък.

Само ако знаеше, че ме спаси

от всичките беди.

Ще те пазя като кестен,

в детски ръце,

няма да те пускам,

като плюшено мече.

Щастие в дните ми внесе,

като дъжд пороен

в живота ми влезе. 

Огънят е запален и гори,

реалност стават моите мечти. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Едмона Нейчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....