25 nov 2022, 16:54

Огън

  Poesía
623 0 0

Огънят гори отдолу,

там са първите искри,

така е и при хората,

но по-жестоко,

огънят в сърцето започва да гори.

Ти си моят пламък,

моят скъпоценен камък.

Само ако знаеше, че ме спаси

от всичките беди.

Ще те пазя като кестен,

в детски ръце,

няма да те пускам,

като плюшено мече.

Щастие в дните ми внесе,

като дъжд пороен

в живота ми влезе. 

Огънят е запален и гори,

реалност стават моите мечти. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Едмона Нейчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...