Огън да ме гори

14.02.2017 г., 8:54 ч.

Поезия » Любовна

259 0 2

Поглеждам в пламъка на свещник

и в него виждам тебе аз.

И се смалявам, като грешник...

Оставам за момент без глас.

Не смея със уста да духна,

че пламъка да угася.

И струва ми се, че ще рухна,

и няма как да се спася.

Защото искам да те гледам

поне във пламъка на свещ.

И огън малък да отгледам

в сърцето мое, като скреж.

Че тази мъка ме убива

и ме разпъва тя на кръст.

И всяко чувство в страх се свива,

и се смалява моят ръст.

И тази свещ да ме изгаря

по всяко време на нощта.

И тоз урок да се повтаря,

и до часа ми на смъртта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Plevel (Силвия Илиева)

2017-02-14T21:20:03+02:00

И на мен силно впечатление ми направи първият куплет,чудно стихотворение! Поздрави Никола!
Веси_Еси (Еси)

2017-02-14T14:51:03+02:00

"Поглеждам в пламъка на свещник
и в него виждам тебе аз.
И се смалявам, като грешник...
Оставам за момент без глас..."
Харесах, Никола! Поздрави!