Огън да ме гори
Поглеждам в пламъка на свещник
и в него виждам тебе аз.
И се смалявам, като грешник...
Оставам за момент без глас.
Не смея със уста да духна,
че пламъка да угася.
И струва ми се, че ще рухна,
и няма как да се спася.
Защото искам да те гледам
поне във пламъка на свещ.
И огън малък да отгледам
в сърцето мое, като скреж.
Че тази мъка ме убива
и ме разпъва тя на кръст.
И всяко чувство в страх се свива,
и се смалява моят ръст.
И тази свещ да ме изгаря
по всяко време на нощта.
И тоз урок да се повтаря,
и до часа ми на смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
