Твоя свят е леден и самотен
северен, полярен край....
Ти далечен и сиротен
не разбираш моя рай.
Моя свят са огнени пожари
и ухае на море
пясъка му ситен жари
чайки са с разперени криле....
Твойта нощ е толкова студена
голи клони, ледени поля
и душата ти трепери наранена
безнадеждно влюбена, сама.
Мойта нощ са залези горещи
смело газещи в огън тих
бурни страсти и внезапни срещи,
за да ги превърна в кратък стих.
Огън съм, стопявам ледовете
и от лед превърнах те в река,
но ме спират страховете,
че ще угасиш ме с твоята вина....
© Nina Toshich Всички права запазени