Огън момиче,
пък е нежно, сякаш кокиче!
В душата скришом наднича
и думи вълшебни тихо изрича!...
А около нея - пламти!
Огънят свети, свисти...
Но топли... сгрява душата!...
Пред такава жена, прекланям главата!
© Добромир Иванов Всички права запазени