Аз те чакам сам във нощта,
тук- под стария явор.
На Бог въплатил съм мощта
и стихията на дявол!
Ела при мен в мрака и ти -
като грях и изкупление...
Ще пазят плахите звезди
в тайна наш'то прегрешение!
Ще отлитна с тебе далече -
в моя вихър ще си като прах.
И във миг - кратък и вечен,
ще познаем и смелост, и страх...
Ще откриеш мойта стихия -
в теб тя ще разпали искри,
но помни - тази магия
сърцата ни ще изгори!
Ще боли много! Да, зная!
Но обичта в твойте очи
ми е по-скъпа от Рая
и от всички святи лъжи!
Нека огънят в нас да не дреме
и мъчително да не тлеем!
Нека изгориме без време,
но поне истински да живеем!
© Калин Пантов Всички права запазени