Огън в Сърцето
Огън в сърцето
Тъжен, но и зареден,
по пътя си препускам,
объркан, леко заслепен,
покоите свои напускам.
Огън в мен гори,
мира не ми дава,
душата чиста покори,
сърцето взе да се предава.
То уплашено кърви,
болката в гърдите го втрещява,
душата пак не знае де върви,
но сърцето тъй я поощрява.
Пътят ми е страшен,
знам това не е за всеки,
аз препускам тъй уплашен,
търся своите пътеки.
Не знам дали мога,
аз нея да забравя,
дяволът ме ръга с рòга,
аз не зная що да правя.
Ала Бога в мене се събужда,
бедната душа успокоява,
дяволът от моя свят пропъжда
и светлина пътя озарява.
Нито мога да забравя,
нито да не я желая,
съдбата своя ще оставя,
и за мъничко ще помечтая!
22.02.2015г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зеленко Зеленков Всички права запазени
