Огън в тишината
Оплетох се във твойта нежност
като в паяжина бяла.
Опитвам се да спра,
във ъгъла на тишината
длани да разгърна,
усмивката си в мъжка гръд да скрия.
Във огъня ти мил да изгоря,
защото дълго, много дълго
душата ми във студ живя.
© Йонка Янкова Всички права запазени