Огън за двама

Ще те чакам тихо да почукаш,

да останеш и да си до мен,

диря във душата ми остави,

бъди обичан до сетния си ден.

Ти! Любов, за която съм копняла,

не оставяй болка да стопи

вярата ми, че те има,

не си отивай – моля те,поспри.

За нишките сребро в косите,

напомнящи една ли-две беди,

за младоста, която си отива,

сега ела, любов. Благослови!

Не ме оставяй сама да паля огън,

сама да сядам – протегнала ръце,

на огъня и двама да се греем...

Не ме оставяй с молещо сърце!